Eвростат: Най-много редовно недохранени хора има в България 

 
 
Над 25% от българите не могат да си купуват месо и риба на всеки 2 дни 
Над ¼ от българите живеят в недоимък на храни, което означава, че не могат да си позволят да купуват месо и риба на всеки два дни. По този негативен показател България е на първо място в ЕС, според последните данни на Евростат за 2021 г. След нас е Румъния с дял от 19% на хората, които живеят в недоимък, следвана от Унгария, Словакия и Гърция. Дори в Германия делът на тези хора е около 10% от населението на страната, в Полша е 4%, а в Кипър – 0, 4%. За целия ЕС този дял е 7, 3%, което представлява спад в сравнение с 8% през 2020 г. 

Данните, които Европейската комисия събира за всички държави-членки на ЕС показват, че инфлацията на хранителните продукти в България през ноември 2022 г. се е повишила с 27, 8% в сравнение със същия месец на 2021 г. при обща инфлация за страната от 14, 3%. Значително годишно увеличение на цените е регистрирано при прясното мляко, сиренето и яйцата - с 39%, както и при мазнините с 31, 6%, захарта с 29, 1%, месото с 26, 2%, зеленчуците с 23, 5%, хлябът и пълнозърнестите продукти с 23, 4%, рибата и морските дарове със 17, 3% и плодовете с 9%. В целия ЕС инфлацията на храните през ноември 2022 г. е с 18, 3% по-висока в сравнение със същия месец на предходната година, при обща инфлация за ЕС от 11, 1%. 

Покупателна способност под въпрос 

В целия ЕС инфлацията при храните нараства с рекордно високи темпове, но в средносрочен план това няма да доведе до трайно намаляване на разходите на домакинствата за храна, тъй като потребителите по-скоро ще започнат да купуват предимно основни продукти, отколкото да намалят общата си консумация на храни. Като цяло обаче съществува опасност, настъпилите през последните години икономически кризи да допринесат за увеличаване на неравенството по отношение на възможностите на европейците да си позволяват редовна консумация на качествена храна. Това се посочва в доклад на Европейската комисия за производството и потреблението на основни селскостопански хранителни продукти до 2023 г. 

Устойчивостта при производството ще играе все по-важна роля при продажбата на месо в ЕС, според експертите. Процесите в сектора ще бъдат по-ефективни и по-екологични, с нарастващи системи за органично и екстензивно производство. Въпреки това консумацията на месо в ЕС ще намалее с 1, 5 кг годишно на глава от населението, като това ще бъде особено осезаемо при говеждото, а свинското месо ще бъде частично заменено с птиче. Последният сектор е единственият, при който се очаква ръст в производството и потреблението. Това се дължи на имиджа на птичето месо като по-здравословна алтернатива на останалите видове меса, както и на по-лесното му приготвяне, липсата на религиозни ограничения по отношение на консумацията и относително по-ниската му цена. 

Поголовието от крави в ЕС се очаква да намалее с 9% или 2, 8 милиона животни, според експертите на ЕК. След високото ценово равнище на свинското месо през 2022 г. се очаква то да се понижи поради по-балансирано търсене и предлагане. Производителите на свинско месо в ЕС се очаква да намаляват продукцията си с 1% годишно до 2032 г., което съответства на 2, 2 милиона тона за целия период. Преминаването към растителна диета може да доведе до нарастващо значение на протеиновите алтернативи на месото, но се предполага, че те все още представляват малък пазарен дял. 

Климатът и селскостопанските животни 

Свиване на поголовията от всички видове млекодайни и месодайни животни в ЕС очакват експертите на ЕК, като това ще доведе до намаляване на произведените количества от всички животински продукти. Производството на фуражни, зърнени култури и маслодайни семена също ще намалее поради по-ниското търсене на фураж, докато производството на варива ще се увеличи. Очаква се също така общ ръст на производствените цени, особено за свинското месо, яйцата и говеждото. 

Оредяването на поголовието в ЕС би могло да намали средните за ЕС емисии на амоняк от селското стопанство до 11% и средното замърсяване с нитрати на хектар до 12%. По-големи намаления с 50-60% се очакват в държавите, където понастоящем има много висока гъстота на стадата. Емисиите на парникови газове в ЕС се очаква да се свият с между 2 и 13, 8%, но по-ниското производство в ЕС ще увеличи вноса. Вследствие на това понижените емисии в ЕС ще бъдат компенсирани от увеличаване на вредните газове в други части на света. 

Производството на мляко се очаква да намалява с 0, 2% годишно до края на 2023 г. вследствие стопяването на стадата, но това няма да застраши позицията на ЕС като най-големият глобален доставчик на млечни продукти. Не се очаква значително повишение на консумацията на млечни продукти в ЕС и тя ще остане относително стабилна в бъдеще. Сред млечните продукти потенциал за увеличение на потреблението има единствено при сиренето. Очакваното нарастване в търсенето се очаква да подкрепи производството. Предлаганите от мандрите количества обезмаслено мляко на прах ще намалеят, тъй като търговията ще расте по-малко поради по-силната световна конкуренция. Производството на пълномаслено мляко на прах може да намалее, но употреба на продукта от домакинствата ще остане относително стабилна. ,пише bg fermer bg 

Европейският съюз ще остане самодостатъчен производител на храни и към 2032 г., като ще продължи да генерира излишъци за износ, особено на пшеница и млечни продукти. Въпреки това, поради агроклиматичните и пазарните условия, ЕС ще продължи да зависи от вноса на някои продукти като тропически плодове, ориз и соя, се посочва още в доклада на Европейската комисия.